“Навремето, когато пукаха асадека, а продънюваха нощът, страшното бе изрипнало от чиляците и ги видях, че се изтрепюват. От насрещните къщи търчаха нагоре по баирите и ми викаха, търчи, мари, търчи ща те утрепят! Ма де да търчам и за какво? То щом са ги хванали бесовете, сякъде ще се изтрепят. Чиляците са проклети, щом и мсе разбудят бесовете. Пък файда от побеснели люде немаше и нема!”

“Е, хубаво де, и аз съм чула, че има люде, дето в книги са ги туряли, та и мене щом ме туриш, какво ще ми дадеш? Я ще си умра и да седа в книгите, нема да ми дадат да видям пак слънчицето, само небето го дава, еднъж!…Небето ми е прибрало и двата мъжа, дето ме водиха, и сичките ми деца, мене ще отведе при тях. Я нища да ме делиш от тях, немой ме спира! – примолих й се на тай жена.”

“Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защосе срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Илибългарите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани...”

“… Бе то, т‘ва , дето гонят небесната сила, е лошо, ама правичката ако си приказваме, да ме турят и мене в енакава машина, де тоя късмет, де! Че тогава нема да ми трябва ни гроб, ни нищо. Да се дигна и да се разгледам от небето, ей, голяма работа ще да е!Долу дерето ще си тече и наобратно няма да се върне, пък машината ще се върне тука. Ще кацна на нивата и ще ме наобиколят дечурлигата. Армаган ще им донеса, по една звездица армаган. А на дъртата ми баба една бучица от слънцето ще откъртя, да се накичи с нея, та да оздравее и никогаж да не умира!”

“Благодарение на съгласуваността и професионалисма си Led Zeppelin се радват на невиждан триумф, докато велики групи като Cream се разпадат, защото членовете им не могат да се понасят помежду си. През същата година The Beatles прекратяват съществуването си, а The Rolling Stones са заменили Брайън Джоунс, който малко по-късно умира в басейна на къщата си. Led Zeppelin обаче сякаш успяват да избегнат самодоволния егоцентризъм на останалите поп звезди. Те са способни на трезва самооценка и си поставят дългосрочни цели, които ги карат да вървят напред. Като отказват да се появяват по телевизията и да стрелят на сигурно с хит сингли, музикантите успяват да се преборят с установените норми, които по принцип изглеждат невъзможни за заобикаляне. И четиримата са напълно различни един от друг, но нещо тайнствено и мистериозно ги държи заедно. Докато Пейдж и Джоунс са професионални и цинични лондонски студийни наемници, Робърт и Бонзо са наивни провинциалисти, които се занимават с музика по-скоро от любов, отколкото за пари. Пейдж и Джоунс се държат като самовглъбени единаци, а Робърт и Бонзо са достъпни и открити. Пейдж и Джоунс са търпеливи, със сухо чувство за хумор и винаги се контролират. Плант и Бонъм пък са шумни, забавни и се оставят да бъдат манипулирани от останалите двама и от Питър Грант." "Led Zeppelin:Чукът на боговете”

“- Децата ни гледат през цялото време... те те виждат какъв си наистина. Ти мислиш как ще им четеш приказки, каква музика ще им пускаш... Как ще им се посветиш. Ама не става така. В крайна сметка нямаш време за никакво специално отношение. Те са си като част от живота ти, като всичко останало. И с тях ти си си какъвто си си. Те са свидетели на твоята истинска същност, а не Господ. Те те гледат непрекъснато, а не Господ. Те те изкушават, те те предизвикват да се ядосаш и да станеш лош... и да ги удариш. Ако се поддадеш и ги удариш? Ако съгрешиш? И ги превърнеш в лоши деца... и си продължил злото в живота... на още едно поколение. Те са ти Божието наказание и Божието опрощение. Ако си добър и забравиш себе си и своя яд, и не ги удариш... ако се отдадеш безкористно на децата си, те са твоето опрощение в тоя живот. Не Бог. Те са твоят Бог.”