“-Стига си ме прекъсвал! Пий! Мирувай и живей, убиецо със скалпел в ръка! Виж какви сме станали! Доколкото ми е известно, само старите гърци са имали богове на пиенето и веселието: Бакхус и Дионисий. Вместо това ние имаме Фройд, комплекс за малоценност и психоанализ. Страхуваме се от силните думи в любовта, а употребяваме много по-силни в политиката. Жалко поколение, нали? — намигна Морозов.”

“Днес бихме бродили из пейзажа на нашата младост като пътници. Ние сме обгорени от фактите, преценяваме различията като търговци и потребностите като касапи. Не сме безгрижни вече - а страхотно безразлични. Ще бъдем там - но ще има ли живот в нас?Изоставени сме като деца, а имаме опита на стари хора, станали сме сурови, тъжни и повърхностни - струва ми се, че сме загубени.”

“Посмотри, что с нами стало. Насколько мне известно, только у древних греков были боги вина и веселья — Вакх и Дионис. А у нас вместо них — Фрейд, комплекс неполноценности и психоанализ, боязнь громких слов в любви и склонность к громким словам в политике. Скучная мы порода, не правда ли?”

“Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброя светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.”

“Люди больше не различают зова. Они даже не слышали его. В них нет ничего от Алкивиада и Дионисия; даже от Сократа — и то ничего нет. В них нет и небесной двусмысленности; они до ужаса однозначны. В них нет «Больше!» — они все уменьшают.”

“Синьото стъкло ни изглежда синьо, защото е абсорбирало всички цветове в себе си и не ги пропуска повече. Това ще рече, че наричаме стъклото синьо точно защото не съдържа синьото в себе си. Названието не идва от това, което то притежава, а от това, което отдава.”

“меланхолична - такава била съма не ми подхождало.на младостта,на годините,на времето.на нищо!нередно било да съм тъжна.животътмисля си пък азе по-голям от младостта.и не е в минорили мажор.меланхоличен значида разбирашда знаешда усещаш.живота!да виждаш и да чувашвсичко и всеки.неслучването и несбъдването даже.да си целият търпениеочакванеи вяра. всичко друго е маска -американски филми с хепиендине по изключение, а по правило.всичко друго е изкуство -не живот.меланхоличен значида си есен.всеки може да обича лятото.”