“Родих се в морето,отгледан бях от пиратистанах един от тях.Воювах срещу враговете сии спечелих името синаричат ме...ОКОТО НА ВЪЛКА”

“Ти сигур не знайш финанциер що значи. Ааа, туй е голяма работа! Тоз си е не просто лъжица, ами цяла мутра в гърне с мед наврял, чак в уши му влязло. Та Раковски, значи, станал финанциер, баш алъш- веришлия, зел да откупува данъци, панаири, не ти е работа! Откупил биля Узунджовския търг, аче и Пловдивския интизап. Станал чиляка богат. Но на душа му било криво, тъжал за бедний народ. С други думи, въобще не бил за финанциер направен. Чакай ти от финанциер да тъжи за бедний народ!... Защо слушай що дума в "Неповинния българин": "Колкото и да ся обогатявах - кай - чрез тия занимания, нямах никакво удоволствие,понеже опознах вся страдания нашего беднаго народа и гледах, че от ден на ден пропадва в по-голяма угнетения." Тъй и зарязал финанциерство, като един безумец и патриот.”

“Много хубава пастърма е тая. Топи ся в устата ти като локунь, и хем е суха, хем ся разпъва като... да, като локунь, пък и не знам какво лютиво нещо са слагали вътре тия българе, или понеже бая стар беше Дядо Юван, обаче и малко налютява така, едвам-едвам, но го усещаш с върха на небцето. Извадих от джоба си чекийката. Тука има един по-гладък камък, мога да я нарежа на него, не да ръбам като някой каракачанин на куцовлашки панаир. Ти знайш ли оная поговорка: "Заминал каракачанин, върнал ся куцовлах"? Е, вече я знайш... Та, думам, бръснах с ръкав камъкът и тогава ся сетих, че аз май имам и едно парче "Свобода" в задний си джоб. Бръкнах там и ей ти я на, "Свобода", има-няма цялата първа страница, сгъната на няколко пъти. Постлах "Свободата" на камъка и с чекийката нарязах пастърмата отгоре. Ааа, французка работа стана тя! Льо пастърма! Че даже не, таквоз нещо и във Френско няма, казвам аз.”

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”

“Попита ме откъде бях - дали от България, или от Румъния...Разбира се, че съм страхотна и съм българка и ти не знаеш какво е това...Почувствах се като рапър, думите започнаха да излизат от устата ми равномерно и така, както белите не могат да рапват, но го слушат, така и белия човек срещу мен не разбираше какво говоря, но ме слушаше. Беше объркан от хода ми. Почувствах се като негър с бяло лице, който току-що се е освободил от робство...Аз, белият негър, продължих българският си рап в лицето на чистата Холивудска раса.”

“Светът е враждебен.Скрийте се от него в една родина,в един град,в един дом;откраднете си един малък къс от големия свят,за да го усвоите и сгреете;намерете си един еснаф,един спахийски алай, едно дело;родете свои деца.Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!”

“Я лежу и слушаю. Конечно, обалдели все и от меня, и от такого похода. Всем домой хочется. Половина клянется, что больше ни в жисть из города не вылезет. Но все это — пустые обещания. Все они, и даже Демон, через месяц снова придут ко мне и начнут канючить: давайте схо-одим, Виктор Сергеич… Сейчас все хотят одного: тепла, уюта, покоя. Но отрава бродяжничества уже в крови. И никакого покоя дома они не обретут. Снова начнет тревожить вечное влечение дорог — едва просохнет одежда и отмоется грязь из-под ногтей. Я это знаю точно. Я и сам сто раз зарекался — больше ни ногой. И где я сейчас?”