“ДОВИЖДАНЕ! Последната ми думаостава като камък да тежи.Човек веднъж изстреля ли куршума,за жертвата не бива да тъжи.”

“ЩАСТИЕЩастие ли? - каза ми чиновникътЩастието днеска не приема.Щастие ли? - каза ми търговецът.То е нужно само за витрината,за да ми примамва купувачите.Щастие ли? - каза вехтошарят.Имам тук едно като за тебе,Малко е ръждясало наистина.Щастие ли? - каза детективът.Щастието е вече заловеноИ в момента дава показания.”

“Да беше камък, щеше да се пръснеш - веднъж ли те скова вихрушка зла! Да беше феникс, щеше да възкръснеш, от пепелта направило крила! Да бе дърво, жарта на твойта обич би паднала над тебе като гръм! Мъртвец да бе, би станало от гроба и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"... ... Но ти търпиш, защото си сърце!...”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

“Спри този миг, докато има още миг,за да не дойде времето безлико,да пропълзи на лапи котешки и да го грабне.Докато те обичам, докато любовта ми пада като любов,отронена от листна цвятвземи ме.”

“Старото време остана в историята. Именно затова е старо. Новото време не може да бъде като него. Ако се опита, ще изглежда вехто и изхабено, също като хората, които копнеят по отминалите дни. Ние не бива да тъжим за тях. Който го прави, е просто жалък...”