“Знам, дами недостъпни има, далеч от страстите, шума, студени, чисти като зима, непостижими за ума — такива модни и надменни, със добродетели вродени. Признавам, че от тях странях, че на челата им четях на ада надписа ужасен: „Надежда всяка остави“.”

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”

“- А дали в историята на света, написана от мечото ухо ще ни има и нас?- Не знам. Мислиш ли, че мечото ухо присъства в историята на света, написана от хората?”

“-Разбира се, Тухи ще ми каже, че не това има предвид под алтруизъм. Той има предвид, че не трябва да оставям хората сами да решават какво искат. Трябва да решавам аз. Трябва да го определям не според това какво ми харесва на мен или на тях, а каквото аз мисля, че трябва да им харесва на тях и да им го набивам в главите. Трябва да им се набива, след като доброволно са си избрали "Банър". В наше време по света има и такива алтруисти.”

“Оцелелелите.Те са онези,които не бих искала да поглеждам,макар че в много случаи нямам избор.Аз умишлено съзерцавам цветовете,за да отвличам ума си,но от време на време зървам как някои от тях рухват сред разпокъсания пъзел на осъзнаването,отчаянието и почудата.Те имат спукани сърца.И смазани бели дробове.”