“Знам, дами недостъпни има, далеч от страстите, шума, студени, чисти като зима, непостижими за ума — такива модни и надменни, със добродетели вродени. Признавам, че от тях странях, че на челата им четях на ада надписа ужасен: „Надежда всяка остави“.”

“От враг се пази всеки, но…пази ни от приятел, боже!Ох вий, приятели! За васне току-тъй си спомням аз.”

“Кого да любиш? Лицемериса всички просто до едини кой дела и думи мерис избрания от нас аршин?И кой от клевети ни пазиили ни пази от омрази?Кому порокът наш е мил?И кой не ни е досадил?Не, призрак не гони неверен,напразно сили не хаби,а само себе си люби,читателю благонамерен!Предмет достоен: няма другза обич по-достоен тук!”

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”

“Но казват, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало."Записки от затвора”

“Но да бъдеш истински обичан от куртизанка, е съвършено друга победа. При тях тялото е похабило душата, страстта е изгорила сърцето, развратът е бронирал чувствата..Те обичат по задължение, а не от увлечение..И когато бог разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание. Няма опрощаване на грехове без възмездие..”

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”