“Ребята, мирише вече на пролет, стягайте си опинците за всеки случай.”

“Разминаваха се, всеки хукнал подир медената питка на желанията си.”

“Понякога, когато съм в библиотеката, си мисля за милионите посредствени книги, за купищата натрупани познания - вече отживели или погрешни, които занапред могат да трупат едиснтвено прахоляк... Мисля си за милионите съпруги, които са принуждавали милиони деца да мълчат, за да могат мъжете да напишат тези книги (Шшт! Татко работи!), и си казвам, че в края на краищата истинската загуба на време често е била самото писане. Нямаше ли да е по-добре за всички, ако тези мъже бяха играли с децата си?”

“Злословие.- Злобно да приписваш на друг глупави постъпки, които сам не си имал случай или изкушението да извършиш.”

“Часовете, преживени с тебе, мила душо,са за мене наниз бисери.Броя ги един по един , един по един...Бисерите на моята молитвена броеница...""Всеки час - бисер, всеки бисер - молитва.За да успокоя измъченото си самотно сърце,броя зърната до последното, а там един кръст виси...”

“... Кой е по-прав, кой е по-силен, кой е на Божия път ме питаш... Искаш аз да бъда везната. Не мога, сине, не знам кое е право. Няма везна със сърце. Това, което знам, е, че щом си на пътя, всеки въпрос иде от сатаната, а всеки отговор иде от Бога. За теб остава да намериш сили да признаеш какво е попитало сърцето ти, за да разбереш на какво е отговорила душата ти.”

“....най-голямото достойнство за човека е да принадлежи на себе си.”