“...нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, ... нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.”

“Нищо не е по-ужасно от това да нямаш пари. Нищо не е по-грозно, по-срамно, по-непоправимо от бедността!”

“Който чете каквото и да е, е много по-високо от този, който нищо не чете.”

“Нищо не ни е по-безразлично от пръстта. Купуваме си някакви дрънкулки, някакви ненужни украшения. Пазим ги под ключ и плачем до истерия, ако ги изгубим. А не ценим пръстта, майката на земния живот.”

“Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.”

“Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.”