“Светлината на човешката душа може да светне , дори под ударите на страданието , стига да я има там.”

“Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.А тя беше многобройна.”

“Лудите, лудите - те да са живи!”

“O, движенье славно, о, мрачно движенье,дни на борба горда, о, дни на паденье!Епопея тъмна, непозната нам,епопея, пълна с геройство и срам!”

“Таверна с двор. Поети и приятели,седим големи под дърво огромнои пием от градуса на лятото.Такава нощ не бива да се помни.”

“Може да се наброи отчайващ списък лица, които, жертва на една историческа безнадеждност (“това положение нито аз мога оправи, нито на мое време ще се оправи”) са се изолирали и атомизували в своите кабинети, в личната си работа, оставяйки обществените дела да се развиват със страшни исторически производствени разноски”

“Човеците уважават ...плътоядния сокол-повече от кокошката,която му дава превъзходна гозба.Защо?Защото олицетворяват силата,която е правото и свободата..Философията нека процъфтява; природата остая,каквато си е.”