“Ох, рисуват ми се светли, неприковани към нищо картини!”

“Нищо ми няма, всичко ми е наред.."чувам гласа си от дъно на бездна.А душата ми, Господи, като бучица ледв питието на мрака се топи... И изчезва.”

“Веднъж Ърнест ми каза ,че английското paradaise-тоест "рай"-идва от персийска дума ,означаваща "оградена градина". Тогава усетих ,че разбира колко необходими за нашето щастие са обещанията ни един към друг.Не можеш да имаш истинска свобода,ако не знаеш къде са стените и не се грижиш за тях.Можехме да се облягаме на стените,защото те съществуваха ,те съществуваха ,защото се облягахме на тях. С идването на Полин всичко започна да се руши. Вече нищо не ми изглеждаше трайно,освен останалото зад мен-онова,което вече бяхме направили и преживели заедно.”

“Сякаш се сгромолясваш през огледало, когато се събудиш, нищо друго не помниш, сякаш се сгромолясваш през всички огледала, а сетне светът отново се сглобява, все едно нищо не се е случило. А и нищо не се е случило.”

“... И нищо че крила корави нямам! И нищо че животът ме ограбил и ми оставил само черни жалби и туй сърце, което толкоз страда! О, нека всичко, всичко да ми вземат, но към света да ми оставят само едно око, с което да го виждам, едно сърце, с което да го чувствам, една ръка, с която да го сложа завинаги в най-честния си стих!”

“Моля се - само да не се разцивриш сега. Небето се е продънило. Така ми се плаче. Да си поплача сладко, да ми се стопли душата. Не си позволявам. Избягвам локвите.”