“Аз се запознах с Борис под кестените в училищния двор в Радомир, където бях учителка по английски за първа година и мислех, че светът - това са учениците от трети В курс...Борис ми се обаждаше понякога - това бяха дни, когато цъфтяха кестени и идваха птици от юг. Аз цъфтях при моите класове в техникума, вече знаех, че те не са целият свят - парите бяха целият свят, а аз ги нямах.”

“Аз съм сам на земята, никой не помисля за мене. Всички, които виждам как се стремят да се възмогнат се отличават с безсрамие и коравосърдечие, а това аз не чувствам в себе си. Те ме мразят, заради моята отстъпчива доброта. Ах, аз скоро ще умра - било от глад, било от мъка, че хората са толкова жестоки!”

“Хората все се готвеха за утрешния ден. Аз не вярвах в това. Утрешният ден не се готвеше за тях. Той дори не знаеше, че те са там.”

“За това си мислех, ... че живея живота си в кавички. Мога да си взема ключовете и да се прибера "у дома", където ще "правя секс" с "моя съпруг" - както правят сума ти хора. И както правя аз от сума ти години. И не обръщах внимание на кавичките, нито забелязвах, че живея в тях ...”

“По едно време, в началото, аз те ревнувах и от съня ти. Питах се: къде ли отива, когато спи? Какво вижда? А ти се усмихваше, протягаше се, затова аз започнах да мразя хората, които сънуваш. Често те будех, за да ги пропъдиш. Но ти обичаше да сънуваш и се разяряваше, че те събуждам. Не можех да понасям невъзмутимата ти физиономия.”

“-Разбира се, Тухи ще ми каже, че не това има предвид под алтруизъм. Той има предвид, че не трябва да оставям хората сами да решават какво искат. Трябва да решавам аз. Трябва да го определям не според това какво ми харесва на мен или на тях, а каквото аз мисля, че трябва да им харесва на тях и да им го набивам в главите. Трябва да им се набива, след като доброволно са си избрали "Банър". В наше време по света има и такива алтруисти.”