“СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ РАЗДЯЛАда ми вържат очите със креп,обзалагам главата си бяла,ако друга объркам със теб.”

“Жената мисли със сърцето си, а мъжът с главата си.”

“Зле са със синтаксиса изгнаниците. След двайсет години в Шестоъгълника - петстотин думи, диво съшити с инфинитиви.”

“Жената с белия шал С очите на всичките тъжни мъже от квартала,във който живее жената със белия шал, те питам - защо красотата ѝ, господи, бялана човека със малката черна душа си дал?И той до цъфтежа ѝ нежен върви начумерен,със слепи очи сякаш крачи улисан и сами топли стотинките в джоба си, дяволът черен,наместо да стопли ръката ѝ - бялата - там.Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,когато върви през света със белия шал.Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,но когато жената със белия шал минава,извади ми очите, Господи, и му ги дай!”

“Шутът е единственият в кралството, който е имал право да каже в очите на краля: "Глупак! Как можа да направиш това?" - като по този начин предпазвал краля от погрешни стъпки.За подобна дързост, кралят понякога отсичал главата ан шута си, но веднага си назначавал друг шут - със същите права и задължения: да му говори истината с риск за главата си. Този риск все пак е бил по- малък: не каже ли истината, излъже ли - шутът непременно се наказвал със смърт!Българските крале са нямали шутове.”

“Бедният ми ... аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, ... а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите ...”