“Има ли майсторлък парите сами ще дойдат.”

“- А дали в историята на света, написана от мечото ухо ще ни има и нас?- Не знам. Мислиш ли, че мечото ухо присъства в историята на света, написана от хората?”

“Зимни вечериЩастлив ли съм? Щастлива ли си ти?Къде си в тая бяла нощ? С кого си? Прости, обичана, прости... Прости!Не слушай мойте глупави въпроси.Аз просто съм безкрайно уморенот самота, от гордост, от заблуди. И нежните ми чувства ден след ден угасват като късни пеперуди.Затуй понякога съм страшно зъл, затуй понякога на луд приличам.На тоя свят от обич съм дошъл, на тоя свят аз искам да обичам. Обичам те! Душата ми трепти от твоята усмивка озарена. Щастлив ли съм? Щастлива ли си ти? Нощта е бяла, сребърна, червена. Снегът като в просъница шуми,под стрехите заспиват ветровете.И ние ще заспим - сами... сами. Сами като брези по върховете.”

“ЩЕ имаме ли своя къща?Когато ще сме вече спомен,част от дъжда, под който се любехме,песъчинки отмити в езерото?Ще имаме ли своя къща?В която ще тичат децата ни,създадени на раздяла -плът и бъдеще на сенките ни?”

“Измислица е, всичко е измислица. И нямат легенди вековете; всяко поколение е съчинявало само за себе си и нищо не се е предавало от минало за бъдеще. Даже надали е имало минало. И не ще има бъдеще. Нищо не е имало и нищо не ще има: мърсете, колкото искате - дедите не ще чуят и внуците не ще се червят.”

“Всяко дете има право на своя сапунен мехур, на мъничката надежда за красота, която след миг ще се разтвори във въздуха и ще изчезне завинаги.”