“Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.”

“КнигитеНа К. ГълъбовПред мен е книгата разтворенаи денем, и нощя;все сам, аз не познавам хората,не зная и света.Прилитат и отлитат птиците,изгрява ден, залязва ден:аз дните си като странùцитепрелиствам уморен.Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.До мене ти не стигна никога,о, зов на любовта,и аз изгубих зарад книгитеживота и света.1926 г.”

“За да се превърне в стомана, желязото трябва да мине през огън. За да придобие мъдрост и светопознание, душата трябва да преживее беди и неволи.”

“Ненапразно е казано, Бойо, че са блажени низшите духом. И че: "Царството Божие е на децата". А за да влезе някой в това царство, трябвало да стане като тях. С други думи: да се интелектуално вдетени!”

“Мили Дядо Боже,Днес съм на сто години. Като Манинка Роза. Спя много, но се чувствам добре.Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс , почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим. Аз, който съм на сто години, знам добре за какво говоря. Колкото повече остарява човек, толкова по-добър вкус трябва да прояви, за да оцени живота. Трябва да стане изтънчен и артистичен. Всеки кретен може да се наслаждава на живота на десет или на двайсет години, но на сто, когато вече не може да се помръдне, трябва да използва главата си.Не знам дали успях да ги убедя.Иди при тях. Довърши си работата. Аз се поизморихЦелувки, до утреОскар”

“Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!”