“щастието толкова лесно се имитира ...”

“от какво ли не си внушават хората, че имат нужда ...”

“Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброя светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.”

“Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата, а за чувствата е безразлично кой е прав.”

“и кой какво ще кажеи кога ще си тръгнаи какво ако ме заобичаши какво ако те заобичам иии”

“меланхолична - такава била съма не ми подхождало.на младостта,на годините,на времето.на нищо!нередно било да съм тъжна.животътмисля си пък азе по-голям от младостта.и не е в минорили мажор.меланхоличен значида разбирашда знаешда усещаш.живота!да виждаш и да чувашвсичко и всеки.неслучването и несбъдването даже.да си целият търпениеочакванеи вяра. всичко друго е маска -американски филми с хепиендине по изключение, а по правило.всичко друго е изкуство -не живот.меланхоличен значида си есен.всеки може да обича лятото.”

“Днес бихме бродили из пейзажа на нашата младост като пътници. Ние сме обгорени от фактите, преценяваме различията като търговци и потребностите като касапи. Не сме безгрижни вече - а страхотно безразлични. Ще бъдем там - но ще има ли живот в нас?Изоставени сме като деца, а имаме опита на стари хора, станали сме сурови, тъжни и повърхностни - струва ми се, че сме загубени.”