“Човекът е изобретателен. Когато не може да се освободи от някой недостатък, започва да го култивира съзнателно. И със самия факт, че е вече искан, недостатъкът му добива и за него, и за другите вид на качество.”

“КнигитеНа К. ГълъбовПред мен е книгата разтворенаи денем, и нощя;все сам, аз не познавам хората,не зная и света.Прилитат и отлитат птиците,изгрява ден, залязва ден:аз дните си като странùцитепрелиствам уморен.Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.До мене ти не стигна никога,о, зов на любовта,и аз изгубих зарад книгитеживота и света.1926 г.”

“Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои е важно и това - кой ги харесва.”

“Години да четеш за чуждияживот на някой чужд,а твоят, никому ненужен,да мине глух и пуст.”

“Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.”

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”