“Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила… Ахил беше грубата сила.Военния демон. Ахил беше стар генерална Н. Ц. В. цар Агамемнон.Ахил бе герой.С безбройкръстове, ордени, ленти…Пиедестална реда и тишинатав страната… Но днес нийне вярваме вече в герои— ни чужди, ни свои.”

“ГЛАВАТА МИ - кървав фенер с разтрошени стъкла, загубен през вятър и дъжд, и мъгла в полунощни поля. Аз умирам под кота 506 и възкръсвам в Берлин и Париж. Няма век, няма час - има Днес! Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш, о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки сред мрака - и в мрака бог сляп ги събира и мълком повежда към прежния призрак. . . О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех - замръзнала, каменна, вечна и зла - изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет: пред тъмния просек Едип - загубен през вятър и дъжд, и мъгла.”

“О!Грешници нямав ада:там страдатбелите праведни само:жертва на гибелна власт,приклещени в ужаса хилядоръкна глад и законна човечеството безконечния стонсред кипящи блатаот вражда и смола- в огнена вихрена паст:Адът е само за нас.Кръг подир кръг.- Девет -извиват се- Presto в спирала:Адът е само за нас.И нахалосзовеш ти: пусни ме, спирала!”

“Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв - величав.”

“Всичко писано от философи, поети -ще се сбъдне!- Без бог! без господар!Септември ще бъде май.Човешкия животще бъде един безконечен възход- нагоре! нагоре!Земята ще бъде рай -ще бъде!”

“Притеснението, тревогата, трудностите на живота - всичко това ни беше чуждо. Не можехме да си представим свят, в който вместо безгрижието и забавлението, царуват отговорностите и тъгата.”

“Питах се дали бих се влюбила в него, ако беше продавач на обувки в Атланта ... Едва ли щях да се влюбя и това бе разочароващо, тъй като разбиваше и последните ми илюзии.Бях се влюбила в него заради монашеството му, заради верността му към неговата същност, защото си беше самодостатъчен в самотата, защото желаеше да се промени. А най-много обичах в него способността да ме съживи. Той успя да ме върне на самата мен.Бе жестоко и трудно да проумея, че връзката ни никога не е принадлежала на истинския живот с истинска къща, където переш чорапи и режеш лук. Принадлежеше на сенчестите пластове на душата.”