“Снощи тя имаше по себе си прекалено много руж и недостатъчно дрехи. У една жена това винаги е признак на отчаяние.”

“Мъжът винаги иска да е първата любов на една жена. Жените биха искали да станат последната любов на мъжа.”

“Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост…”

“Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Ние не владеем чувствата си.”

“… всеки портрет, който е нарисуван с чувство, е портрет на художника, а не на модела. Моделът е просто нещо случайно, повод.”

“Хората наричат безнравствени онези книги, които им посочват собствената им безнравственост”

“Наистина всеки ден виждам по-ясно, драги мой, колко глупаво е да съдиш другите според себе си. И понеже имам твърде много работа със себе си и това сърце е тъй бурно - ах, аз драговолно оставям другите да си вървят по своя път, стига само да биха могли и те да ме оставят да вървя по моя.”