“Аз подпалих небето. Аз продъних земята.Неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.”

“За две ръцеЗа две ръце, протегнати насреща,земята бих до края извървял.За две очи като звезди горещи, аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде като небе голямаи всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от вятъра заръка,пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъка,и аз не зная как ще издържа.При тая среща - ранна или късна,на тоя огън - древен или нов.Ако сърцето ми сега се пръсне,едно помисли - било е от любов.”

“Аз самият съм направен изцяло от недостатъци, зашити заедно с добри намерения.”

“Човешките същества са единствените животни, от които аз съм напълно и истински уплашен.”

“За две ръце протегнати пред менземята бих до края извървяла.За две очи, като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дала.За две слова казани за мененай-хубавите думи бих избрала.За две сълзи изплакани за менеаз всички океани бех изпила.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен чакан дъжд,а ти дойде като небе голямои всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръкаи звезди, за да не тъжа,от мъка - песен и от песен - мъка,а аз не зная как ще издържа...При тая среща ранна или късна,на тоя огън древен или нов,ако сега сърцето ми се пръснеедно помни - било е от любов.”

“Аз съм сам на земята, никой не помисля за мене. Всички, които виждам как се стремят да се възмогнат се отличават с безсрамие и коравосърдечие, а това аз не чувствам в себе си. Те ме мразят, заради моята отстъпчива доброта. Ах, аз скоро ще умра - било от глад, било от мъка, че хората са толкова жестоки!”