“Животът е безкрайна съпротиваи вечният му смисъл е в това.Реката тръгне ли на път – не спира,дори да я пресрещнат канари.Посял ли си – по жетва не умирай!Градил ли си, на покрива умри!Небе ми трябва – искам да опитампосятия от мен човешки плод.Това е мойта българска молитва.Останалото вече е живот.”

“- Що бе , тате, се инатиш и седиш самичък, на, докъде си я докарал, с вятъра да си приказваш.- Че що да не приказвам, за стари работи си приказвам с него, то ги знае.- Ще те хване – викат – самотията.- Каква самотия? Е, колко живина има наоколо, и ветрището, и градината, и слънцето, не видите ли?- Махни ги тия работи, хора трябва да има покрай тебе!- Че мене ми е пълна с народ и къщаса, и душаса.- Какъв народ, да не си се пощурил?- Майка се обажда от долапете, тате слиза от таваня, бабичката ми шумоли от кюмбето и небето грее през джамът… Пък в тей стени ми е останала младостът, ей, и силата ми е останала в тях! Мене толкова гласове ме спохождат и ми огряват душата, глухи ли сте, или съм ви родил без акъл!И една машинка донели от тяхната машинария.- Котлон е – викат – това, да си вариш по-бърже кафето.- Че аз не бързам, аз си вървям с времето, пречи ли някому?- Не пречи, ама това е за удобно.И една жица забодоха на таваня, та хватиха тока да ми светел.- Нища! Тей работи са за вас, мене и без тях ми се не губи удобното, тъй съм научен от дете, пък чиляк си носи детето в него си, ако ще да е на сто и повече години.”

“Викам си, дай сега, Димитре, да видим какво е светът? Не е ли това, дето самичък си сторил, чиляците, дето си родил, дето те чакат и изпровождат? Е? И когато човек го прибере небето, пак ще си застане със звездата на мястото, дето е над неговът свят. Чиляк не може да се изцери от своя си свят, от мястото, дето се е родил, както не може да се изцери от баща си и майка си ...”

“Цял ден й повтарях "завинаги" "завинаги, завинаги, завинаги", а тя не спираше да бръщолеви разни неща, но без да го каже нито веднъж. Сякаш вече ме нямаше. Това "завинаги" беше като клетва! Как можеш просто ей така да нарушиш дадена клетва?Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват.Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко. Не вярваш ли в истинската любов? Не отговорих. Не знаех какъв е отговорът на този въпрос. Но си помислих, че ако истинска любов съществуваше, това би трябвало да е дефиницията за нея.Аз обаче вярвам в истинската любов. Обичам я. А тя ми обеща. Обеща ми е да завинаги.”

“‎"Знаеш ли какво представлява истинската любов? Не е онова което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на любимия. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Любовта е свързана с нелицерпиятните неща. Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и ако намериш човек, който го отк...рие и го заобича, тогава си намерил когото трябва."Вижте повече”

“Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете.... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми...”