“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

“Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално… Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци… Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение… И все пак трябва да се живее..”

“Всъщност всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си вярва в чудеса… И едва сега разбрах ясно къде се крие причината. То е, защото не може да се примири със смъртта…”

“Няма нищо по-сладко от сълзите, когато има ръка, готова да ги избърше, или устни, копнеещи да изпият този дъжд на сърцето. Но когато някой плаче самотен, сълзите тогава са истински и горчиви като всяка истина на този свят”

“Сградата има 28 етажа и поне 26 от тях са заети от етиопци ... Зад тези стени има цял свят, съставен от стари животи и връзки, пренесени недокоснати.”

“Ти сън ли си?Или те има?Или си утринна звезда -далечна, но със близко име,която свети без следа.И ту засвети,ту угаснена моята любов лъча.Аз ту те нарека прекрасна,ту изненадан замълча. Къде отиваш?Де изчезнанадеждата да бъдеш с мен?Сърцето ми, тревожна бездна - живей щастливия си плен. Мечта ли си?Или те има?Ти огън ли си?Или дим?Защо си тъй неповторима,щом този свят е повторим?!”

“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”