“Но до мига, в който съществуват хора, които са готови да обърнат земята, за да намерят интересуващата ги книга, пясъкът на бездуховието няма да ни засипе.”

Деян Енев

Explore This Quote Further

Quote by Деян Енев: “Но до мига, в който съществуват хора, които са г… - Image 1

Similar quotes

“... аз гледах гаргите на отсрещния покрив. Гаргите, най-обикновените, най-българските птици. Не величествените и митични гарвани, не умните врани, не вездесъщите свраки. Гаргите.Те живеят край огнищата. Те изпращат българина, но те го и посрещат, когато българинът се завръща; особено през зимата. В тях няма трагика, няма патетика, има делнично чувство за дом ...”


“По повод следното описание на една битка в разказа "Конармия" (Исак Бабел): "Ура"-то стихна. Канонадата се задави. Един ненужен шрапнел се пръсна над гората. И ние чухме великото безмълвие на сечта",Пауновски пише:"Не разбирам от финанси. Може би това описание струва милиони.”


“Гаргите, тези гълъби на есента ...”


“Но ти трябва да ласкаеш хора, които презираш, за да направиш впечатление на други хора, които презират теб.”


“Не е ли той коренът на всяко презряно деяние? Не себичността, а липсата на его. Човекът, който мами и лъже, но запазва фасадна почтеност. Знае, че е нечестен, но другите го мислят за честен и той извлича себеуважение от това втора ръка. Човекът, който печели престиж чрез чуждо постижение. Знае колко е посредствен, но е велик в очите на другите. Неудовлетвореният неудачник,който изповядва любов към по низшия и се вкопчва в некадърните, за да докаже превъзходството си със сравнение..... Тези хора се стремят към показност: да се изявяват, да смайват, да забавляват, да впечатляват другите. Такива са хората втора ръка. Виж нашите така наречени културни прояви. Лектор, който декламира чужди мисли, незначещи абсолютно нищо за самия него, пред хора, които слушат, но пет пари не дават и седят там, за да кажат на приятелите си, че са посетили лекция на прочут оратор. Всички са втора ръка.”


“Страхът е съвършеното оръжие на властта. Той може да се простира от откровените заплахи на диктатурата до много по-изтънчените методи за натискане на спусъка на страха на така наречената демокрация. Няма нужда да разстрелваш хората и да ги изпращаш в лагери, когато можеш да ги парализираш пред телевизора...”