“И искам, как искам след моя животпак някой да трепне, внезапно спасен,открил в моя стих пристан зелен.”

“Разбирай ме добре , сега аз могапред тебе на колени сам да падна ,да ти предложа своя огън ,а вътре в мен да бъде хладно ,да те разплача и да съм спокоен,да те въздигна и да те погазя.Така жестоко искам да си моя ,че от обич мога да те мразя!”

“Разбирай ме добре: сега не мога пред тебе на колени сам да падна, на тебе да предложа своя огън, а в моята душа да бъде хладно. Да те разплача - и да съм спокоен, да те въздигна - и да те погазя. Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.”

“Такава съм...Понякога съм весела и стилна.Друг път съм тъжна и небрежна.Когато трябва -мога да съм силна.Когато искам -мога да съм нежна.Понякога покрай реката тичам,но за приятел в блато ще нагазя.Когато искам- мога да обичам.Когато трябва-мога и да мразя.Понякога спокойствие разливам.Друг път във буря се превръщам.Когато искам-бързо си отивам.Когато трябва -винаги се връщам.Понякога съм страшно хаотична.Друг път съм подредена къща.Когато искам -много съм различна.Когато трябва -съм една и съща.”

“Моя проблема не в таланте. Его мне хватает с избытком. Моя проблема в том, что точнее всего можно описать таким понятием, как «воля», «желание».”

“И оживявай всеки път, когатоне ми достига стих да го изпея.Така след мен - ти още ще си лято.А аз ще знам, че някой ме живее.”