“И искам, как искам след моя животпак някой да трепне, внезапно спасен,открил в моя стих пристан зелен.”

“Как лесно е да плачеш върху листа!”

“Такава съм...Понякога съм весела и стилна.Друг път съм тъжна и небрежна.Когато трябва -мога да съм силна.Когато искам -мога да съм нежна.Понякога покрай реката тичам,но за приятел в блато ще нагазя.Когато искам- мога да обичам.Когато трябва-мога и да мразя.Понякога спокойствие разливам.Друг път във буря се превръщам.Когато искам-бързо си отивам.Когато трябва -винаги се връщам.Понякога съм страшно хаотична.Друг път съм подредена къща.Когато искам -много съм различна.Когато трябва -съм една и съща.”

“Тази приказка започна през септември, когато есента се катереше по дърветата в гората, разместваше дебелите кафяви клони като да бяха дебели речници в кафява подвързия, прелистваше лист сред лист и превеждаше от зелен език на жълт. Ябълките и крушите превеждаше на узрял език. Горските жители наобиколиха едно крушово дърво и докато лапаха зрелите круши, хвалеха есента преводачка.”

“Мама, без да иска, бе съсипала една книга - четена на терасата, оставена до включения котлон, корицата и първите двайсет страници се бяха овъглили.- Ще я купя още днес - извини се мама, - има я в книжарницата.- Много добре. Купи я и я сложи във фурната, ако щеш. На мен ми трябва ТАЗИ книга! Та-зи! Разбираш ли?Мама не разбираше, аз не разбирах, но станахме свидетели как татко възстанови изгорелите страници: беше намерена същата хартия, беше нарязана в същия формат и понеже в печатницата на профкомбината нямаха шрифт на полусветло латине 12 пункта, татко, тих и упорит кат монах, за два месеца написа на ръка страниците. С печатарско мастило и специално перо....- Всеки екземпляр си има свое индивидуално пространство, как не го разбираш? - прибра татко книгата в библиотеката с молба да не се смесва готвенето с четенето и обратно.”

“Разбирай ме добре , сега аз могапред тебе на колени сам да падна ,да ти предложа своя огън ,а вътре в мен да бъде хладно ,да те разплача и да съм спокоен,да те въздигна и да те погазя.Така жестоко искам да си моя ,че от обич мога да те мразя!”

“Жълтъците, които плуваха в цвърчащия тиган, имаха стойността на предупреждаващите светлини на светофарите и нарочно не ги бърках, за да останат в състояние на предупреждение ...”