“Притиснатите ни в прозореца носове, моят по-високо, на сестра ми по-ниско, отвън приличаха на двоеточие, след което следваше вечерта, утрешният ден, следващият, по-следващият, всички дни нататък, всички вечери и нощи нататък, белязани с домашното ни непорастване.”

“Едничка будната нощ мажеше черно масло по нарязаните от черчевето квадратни филии на прозореца.”

“Кокошката излезе на двора да чака Петльо.Чака час, чака два, Петльо го нямаше. Само вятърът дойде в късния следобед, яхнал оранжев кон, който почти не се виждаше в оранжевата светлина на залеза.- Подръж малко коня, докато подремна в шубрака - помоли я вятърът.Кокошката пое юздата и тъкмо тогава пристигна Петльо и взе да се пляска с криле по главата.- Ще изкукуригам! Вятърничави коне ще ми укротява! Амазонка ще ми се пише! Кокошка!”

“Високо над него зората наля в розова чаша малко от тъмното на отиващата си нощ и малко от светлото на идващия ден, разбърка ги, та се получи свеж предутринен здрач и го изля върху гората.”

“Тази приказка започна през септември, когато есента се катереше по дърветата в гората, разместваше дебелите кафяви клони като да бяха дебели речници в кафява подвързия, прелистваше лист сред лист и превеждаше от зелен език на жълт. Ябълките и крушите превеждаше на узрял език. Горските жители наобиколиха едно крушово дърво и докато лапаха зрелите круши, хвалеха есента преводачка.”

“Спогледахме се с мама, една пътечка по въздуха от очи до очи, по която се извървя неказаното ...”

“Мама, без да иска, бе съсипала една книга - четена на терасата, оставена до включения котлон, корицата и първите двайсет страници се бяха овъглили.- Ще я купя още днес - извини се мама, - има я в книжарницата.- Много добре. Купи я и я сложи във фурната, ако щеш. На мен ми трябва ТАЗИ книга! Та-зи! Разбираш ли?Мама не разбираше, аз не разбирах, но станахме свидетели как татко възстанови изгорелите страници: беше намерена същата хартия, беше нарязана в същия формат и понеже в печатницата на профкомбината нямаха шрифт на полусветло латине 12 пункта, татко, тих и упорит кат монах, за два месеца написа на ръка страниците. С печатарско мастило и специално перо....- Всеки екземпляр си има свое индивидуално пространство, как не го разбираш? - прибра татко книгата в библиотеката с молба да не се смесва готвенето с четенето и обратно.”