“И само някой много, много тъженще помълчи за мен. С една китара...”

“Разбирам, драги, какво те води при мен. Мидзогучи ти беше името, нали? Щом мислиш, че можем да бъде приятели само защото и двамата сме недъгави, не възразявам. Но наистина ли си въобразяваш, че в сравнение с моя недъг ти си кой знае какво? Прекалено много мислиш за себе си, момче. И затова обръщаш такова внимание на дефекта си. "Златният храм”

“Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

“Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява." Майкъл Конъли - "Законът на Бош”

“За Приспадъчната компания на Малко Того работеха заедно с мен, както вече казах, в хангарите и плантациите много негри и жалки бели от моя тип. Туземците функционират само с бой - пазят си достойнството, докато белите, усъвършенствани от народното просвещение, правят всичко доброволно.... Колкото до негрите, човек бързо свиква с тях, с жизнерадостната им мудност, с твърде проточените им жестове, с преливащите кореми на жените им. Негърството вони на мизерия, на безкрайна суета, на гнусно примирение - в общи линии като нашите бедни, но с още повече деца и с по-малко мръсно бельо и червено вино наоколо”

“Двете най-леки за изговаряне думи "да" и "не" изискват най-много размишление.”