“А Слънцето, понеже наближавало пладне, стиснало едно дъждовно облаче в шепите си, измило си ръцете, после ги избърсало в друг облак, пухкав, като хавлиена кърпа ...”

“Учителките са като върби - все се оплакват, че децата оголват корените им като прииждаща вода, но за нищо на света не можеш ги отдалечи от брега, ден и нощ топят клони в тая съсипваща ги вода.”

“Високо над него зората наля в розова чаша малко от тъмното на отиващата си нощ и малко от светлото на идващия ден, разбърка ги, та се получи свеж предутринен здрач и го изля върху гората.”

“Татко например, луд библиоман, трябва да е разглеждал трите си дъщери като трилогия.”

“Жълтъците, които плуваха в цвърчащия тиган, имаха стойността на предупреждаващите светлини на светофарите и нарочно не ги бърках, за да останат в състояние на предупреждение ...”

“Тази приказка започна през септември, когато есента се катереше по дърветата в гората, разместваше дебелите кафяви клони като да бяха дебели речници в кафява подвързия, прелистваше лист сред лист и превеждаше от зелен език на жълт. Ябълките и крушите превеждаше на узрял език. Горските жители наобиколиха едно крушово дърво и докато лапаха зрелите круши, хвалеха есента преводачка.”

“Като видя какво ги чака, Свраката усети, че е близо до неописуемия ужас, и не щеш ли, някакво странно същество се покатери на рогозката и седна близо до нея.- Нещо за писане имаш ли? - попита недружелюбно то и самó си отговори: - Нямаш.Много добре, защото аз съм неописуемият ужас и ако започнеш да ме описваш няма да е прилично, нали? А сега да те обхвана ...”