“Големият проблем на българската литература, открай време, е, че повечето от създателите й са хора, които пишат, но не четат...”

“Оцелелелите.Те са онези,които не бих искала да поглеждам,макар че в много случаи нямам избор.Аз умишлено съзерцавам цветовете,за да отвличам ума си,но от време на време зървам как някои от тях рухват сред разпокъсания пъзел на осъзнаването,отчаянието и почудата.Те имат спукани сърца.И смазани бели дробове.”

“Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”

“И тъй, не е за чудене, че в бурното море на живота ни блъскат силни ветрове, нас, на които преди всичко е писано да не се нравим на порочните хора.”

“Може да лъжеш някои хора през цялото време или всички през повечето време,но не можеш да лъжеш всички през цялата време.”