“Става дума за изоставяне и принудително затваряне на едно дете, белязано от потеклото си, за което то не носи вина. Следва несправедливо очерняне, поругаване, публично разпространяване на невярна информация… Но макар и между редовете, в изпуснати реплики и недомлъвки може да се види, че човешката природа се признава на Минотавъра. При все че човешките му права са отнети.”

“Мадоната с МинотравъраСтава дума за бебе. Износено и родено от жена. Става дума за кърмаче, не за звяр. Дете, което скоро ще бъде пратено в подземието. Вероятно е трябвало да мине време, месеци, дори година-две, докато Минос реши какво да прави, как да скрие от света белязаното дете. Ако се взрем в лицата на майката и сина, ще видим, че и двамата вече знаят.”

“Сега е време за революция, не бойте се, братя нашенски! Векът нов е близо, ще видите свобода! Но гледайте народната работа повече от всичко друго, и повече от себе си я уважавайте! Всичката неразбория иде от разделението народно на части, та не става нищо. Не се делете повече: турете край на тази поразия! Работете единствено по народната воля. Което е - по вишегласието. И всички да играят тая песен. Стига сте давали ухо на глупци и самозванци, които сами себе си препоръчват! Когото вишегласието народно отличи и както то да се върви насочва, така да се водят работите! Всичко друго е от лукавия. Тъй че, братя, отваряйте си очите и да се не срещат вече таквиз маскарлъци и шарлатании! Ето настъпва часът да докажете, че нашенецът не ще бъде вече роб, а свободен човек - такъв, който живее по същит права за всички. И никакви заплашвания и придирки да не спират работа за отърваване от турчина в самите вас! Нека има пълна свобода всеки да говори и върши каквото си иска, стига да не попречва на другия да упражнява същото това право! Съветвайте се един с други и се слушайте, като избягвате и най-малката гордост да се със сила и шмекерии налагате едни на други. Всеки каквото заслужи, то да не му се загубва. Не се оставяйте повече да ви надприказват и надлукавстват, докато в залисията ви празнят джобовете! Стига с тия глупости! Не трябват ни! И толкоз - веднъж завинаги! И главното, разбери, Бойо, разбери, нашенецо - веднаж, ала окончателно, онова, дето отколе ти го пак и пак повтарям: че друга сила, друга основа, друга надежда за човека и за народа, освен неговата вътрешна същност, няма! Човек сред хората е сам! И сам - всеки народ сред другите народи! Сам - тази магическа дума е ключът за силата на силните и за слабостта на слабите!”

“Ти мислиш да я вземеш,момичето де,като кифла и да я изядеш.Що за любов е това?Макар че,наистина и такава любов има.Но ти се опитай да я обичаш по друг начин.Отдръпни се на една крачка и я обичай.Остави пролука за Бога-да застане между вас.А може би и за дявола ...Може в пролуката да се окаже не Бог,а дяволът.”

“Как е възможно едновременно всички, да изпълняват един и същ ритуал, да се подчиняват на едни и същи разпоредби, независимо от условията, в които са поставени. Дори за пустинниците, които по това време са сред пясъците, "измиването" на тялото се извършва чрез триене с пясък! ...Ами петкратните молитви към Аллаха...Ами, като ме накарат 5 пъти на ден да се завръщам с мислите си към Бога, и ха да река да "потегля" и кривна нанякъде от правия път, и да трябва да бързам пак да се завръщам, да коленича и да се моля за прошка, естествено е, че зарядът ми не може да бъде дълго време отрицателен и злосторен, освен примирителен, покорен. Откъде толкова свободно време и допълнителни сили, че да се организираш пет пъти на ден да се молиш, но и толкова пъти още да се подготвяш за това, че и в паузите да търчиш и да прегрешаваш ...Ето така, като с вълшебна пръчица, 5 пъти на ден огромната арабска армия по света, пада на колене пред изгряващото слънце и "преброява" греховете си.”

“Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”