“И драмата ни днешна е в това,че думите са живи сетива,а сетивата - утрешни открития.Не само личности, а поколенияще изживяват всекиго от нас.Но в този Божи ден и в този часпоетите вървят към заколение...”
“Този дентака е тънък -само звуки ще се скъса.В твоя сянка се препънах,в твоята въздишка къса.Не успя ли да ме видиш,как изгарям, как не дишам,как се давя от обида,че не мога да ти пиша,че не мога да те имам,че не мога да те чуяи студенототи имев топли думида обуя...”
“Кажи ми, Господи,защо съм лице от твоите лица -да гледам с ужас как на косъмвисят душите на деца,да слушам как животът плачеи майки как в катрана врат;и как след зимата и здрачапристига вместо пролет - ад.Кажи ми, имаше ли смисълда се родя и да родямечти, които съм отписалот кошера и от меда...Не виждаш ликак в мен се сривасветът и как избухвам в миг,превърнат цял от рана живав един безкраен страшен вик.”
“Тази пролет, която сме чакалис гладни мисли за близко възмездиев часовете безгласно изплакани,с виковете погребани в бездните,дето няма дори очертания -само хаос от думи събудени,думи, дето напиват пияния,думи, дето влудяват и лудия...”
“С виелици грозни и черни лунинапомняха как из калта се въртими колко сме слепи за свят нараним,заровен в очите на детските дни.Безпомощно слушахме.. Странен език..Горещо той молеше, даваше знак,преди да изправим земята на крак,на ада реките да пуснем след миг.Как никой не тръгна с душа на дете.С куршума бе всеки и с ножа зает.Стояха зверчета до живия плет.И стреляхме в тях. И умираха те.”
“Животът твой от нощ по-чер е.ОТ сняг по-бял е моят път.Слепецът го пое, щастливо,че ще избяга от света,от болките, от всичко живо.О, благодарна суета!А ти нещастният безумецснега ми тъпчеш с патос луд.Не искаш ли да те целунаи да те стопля с моя студ!?”
“Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се наместват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназначени.”