“Благодеянието всякога се връща в дома на своя стопанин.”

“Животът е въртележка, на която никой не може да се задържи задълго. В края на краищата тя винаги се връща на същото място, като затваря кръга.”

“ЩЕ имаме ли своя къща?Когато ще сме вече спомен,част от дъжда, под който се любехме,песъчинки отмити в езерото?Ще имаме ли своя къща?В която ще тичат децата ни,създадени на раздяла -плът и бъдеще на сенките ни?”

“Светът е враждебен.Скрийте се от него в една родина,в един град,в един дом;откраднете си един малък къс от големия свят,за да го усвоите и сгреете;намерете си един еснаф,един спахийски алай, едно дело;родете свои деца.Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!”

“Колкото по навлизаше в такива мисли,Джем се затваряше в себе си.Забелязал съм,че така бива с особено поривистите,доверчиви хора.Понеже бог не им е дал сетиво,с което да различат истина от лъжа,първата измама на тяхното доверие напълно ги лишава от доверие.То понякога се връща у тях на пристъпи,но винаги пълно,без да подбира и се противи,за да изчезне пак,и пак изцяло.”

“Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се наместват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназначени.”