“Целта ми е винаги да пръскам радост и светлина.”

“Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете.... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми...”

“Книгата винаги ми е била съветница, утешителка, красноречива и спокойна, и аз не съм искала бърже да изчерпя нейните блага, пазейки ги за важни случаи: Ж.ЗАНД”

“Отварям се към всичко, което ми принадлежи и ме докосва, ще правя онова, което мога най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът с когото съм щастлива и с когото си пасваме най-добре.”

“Аз зърнах своя най-върховен миг да тлее със последни силиаз зърнах Вечния вратар да ми държи балтона и да ми се хили,и казано накратко, ме е страх.”

“- Ах, месер, та това е и моето най-горещо желание! Но баща ми настоява да остана тук, за да поема делата на търговията, и заплашва, че ако пак се върна в Париж, няма да ми даде и пукната пара. А какъв е смисълът да си в Париж, ако трябва да работиш и да се издържаш, месер?!- Смисъл няма - рекох, - но ти не вярвай на баша си. Баща ти е, няма да те изостави.”