“Няма нищо по-сладко от сълзите, когато има ръка, готова да ги избърше, или устни, копнеещи да изпият този дъжд на сърцето. Но когато някой плаче самотен, сълзите тогава са истински и горчиви като всяка истина на този свят”
“Учителките са като върби - все се оплакват, че децата оголват корените им като прииждаща вода, но за нищо на света не можеш ги отдалечи от брега, ден и нощ топят клони в тая съсипваща ги вода.”
“Когато убиваме животни, за да ги изядем, те накрая убиват нас, понеже тяхната плът никога не е била предназначена за човешките същества, които са растителноядни по природа.”
“„И как ще могат мъжът и жената да се разбират един друг, след като и двамата желаят различни неща: мъжът желае жената, а жената желае мъжа.”
“Навремето, когато пукаха асадека, а продънюваха нощът, страшното бе изрипнало от чиляците и ги видях, че се изтрепюват. От насрещните къщи търчаха нагоре по баирите и ми викаха, търчи, мари, търчи ща те утрепят! Ма де да търчам и за какво? То щом са ги хванали бесовете, сякъде ще се изтрепят. Чиляците са проклети, щом и мсе разбудят бесовете. Пък файда от побеснели люде немаше и нема!”