“Споходи ли ни любовта, всички до един ставаме поети. Когато ни напусне - също.”
“Всички пътища - към Рим,защото ти сега си там.И ни един към Истанбул,защото аз сега съм тук.”
“ЩЕ имаме ли своя къща?Когато ще сме вече спомен,част от дъжда, под който се любехме,песъчинки отмити в езерото?Ще имаме ли своя къща?В която ще тичат децата ни,създадени на раздяла -плът и бъдеще на сенките ни?”
“Бъдеще- Този период от време, когато работата ни процъфтява, другарите ни са верни и щастието ни е осигурено.”
“Лошите книги могат да ни покварят също така, както и лошите другари.”
“Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора,които да ни разбират.Колкото повече познания постигаме,толкова по-вероятно е да живеем сами.”(Мост през вечността)ri”