“..не се отмиват от очите ми - очите ти,от устните ми - устните ти,от дланите ми - дланите ти,от сърцето ми - сърцето ти.За тази болкаизвор изцелителняма.”

“Не, нееееееееееееееееееееееее мога повече.Някой ме хули от страх да не би виновната да си ти, ме хулиш на свой ред. Нямаш ли тази мембрана, наречена обич, отчаяна обич, която вярва. Ми вярва... Ти какво от това, от всичко това си направила, си постигнала?”

“За две ръцеЗа две ръце, протегнати насреща,земята бих до края извървял.За две очи като звезди горещи, аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен, чакан дъжд.А ти дойде като небе голямаи всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от вятъра заръка,пожари звездни, за да не тъжа,от мъка - песен, а от песен - мъка,и аз не зная как ще издържа.При тая среща - ранна или късна,на тоя огън - древен или нов.Ако сърцето ми сега се пръсне,едно помисли - било е от любов.”

“СрещаМене ми е странно - ето те пред мен,мене ми е жадно - гледам те пленен,мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.Викнал бих от болка - времето лети,викнал бих от ужас - ще отминеш ти:сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,няма да се върнат сбъднати мечти.”

“На майка миМамо.И аз ще се завърна, както винаги.И както винаги, най-неочакванопрозореца ти ще изпълня в тъмното -не ставай изненадано от стола си.Не падай във ръцете ми -погледай меи позволи ми да сваля палтото си.Да насека дърва и във нозете тида коленича - да запаля печката.Над куфара ми се склони усмихнато.Над дрехите ми, книгите ми, мислите.И докосни ги, моля те, накарай меотново да обикна тежината им.Не се страхувай - пристъпи в душата ми,прозорците й избърши, пред някогогостоприемно разтвори вратите й -върни на огледалото й блясъка.И изпълни и счупените съдовесъс сребърната влага на очите си,за да живея - за да нося винагивъв мислите си твоето присъствие. Мамо,не остарявай, моля те, и никогане вярвай през деня на огледалото.В очите ми се гледай непрекъснато,Съпротивлявай се срещу тъгата си.За здравето си се бори отчаяно.И защищавай, моля те, душата сиот бръчките, от пясъка на времето.Не казвай, че е суета - понякогаси освожавай със червило устните...И не умирай - заповядвам ти! -до края.До края съществувай във живота ми!Явявай се в най-страшните ми сънищасъс бялата си рокля -съзерцаваа меот погледите на жените - тихите...Да се обърна стреснато след някояи да те видя във дъжда -в прозорците,в балконите, в дърветата и в себе си.Мамо. Не ме изоставай,мамо.”

“За две ръце протегнати пред менземята бих до края извървяла.За две очи, като звезди горещи,аз цялата си топлина бих дала.За две слова казани за мененай-хубавите думи бих избрала.За две сълзи изплакани за менеаз всички океани бех изпила.Как малко исках аз - по зрънце само,по капка от далечен чакан дъжд,а ти дойде като небе голямои всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръкаи звезди, за да не тъжа,от мъка - песен и от песен - мъка,а аз не зная как ще издържа...При тая среща ранна или късна,на тоя огън древен или нов,ако сега сърцето ми се пръснеедно помни - било е от любов.”