“Жената с белия шал С очите на всичките тъжни мъже от квартала,във който живее жената със белия шал, те питам - защо красотата ѝ, господи, бялана човека със малката черна душа си дал?И той до цъфтежа ѝ нежен върви начумерен,със слепи очи сякаш крачи улисан и сами топли стотинките в джоба си, дяволът черен,наместо да стопли ръката ѝ - бялата - там.Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,когато върви през света със белия шал.Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,но когато жената със белия шал минава,извади ми очите, Господи, и му ги дай!”
Quote Analysis: "Жената с белия шал" by Ивайло Балабанов
In this poem by Ивайло Балабанов, the speaker expresses admiration for a woman wearing a white scarf. The speaker laments the fact that despite her beauty, the men in the neighborhood only see her as a sad figure. The speaker questions why a person with a small black heart could be blessed with such a beautiful woman. The imagery of the woman walking on "white airy hills" when she wears her white scarf portrays her as ethereal and pure. The speaker's desire for the woman's husband to see her true beauty and to appreciate her fully reflects a longing for true love and understanding.
Modern Relevance of Ivaylo Balabanov's Poem
In Ivaylo Balabanov's poem, the imagery of a woman with a white shawl evokes themes of beauty, desire, and societal expectations. The poem challenges traditional notions of beauty and relationships, prompting reflection on the depth of human connection and the role of materialism in modern society. The poet's plea for insight and empathy in seeing beyond outward appearances remains poignant in today's world, where superficial judgments and shallow pursuits often overshadow genuine human connection.
Example of Usage
In this poignant poem by Ivan Balabanov, the speaker reflects on the beauty of a woman in the neighborhood who wears a white scarf. He questions the men who are envious of her beauty and wonders why they cannot see beyond their own dark souls. The speaker describes the woman's grace and elegance as she walks through the world, wearing her white scarf. He expresses his desire for God to open the eyes of those who cannot see her true beauty.
Reflection Questions:
The poem "Жената с белия шал" by Ивайло Балабанов raises thought-provoking questions about beauty, perception, and human nature. Reflect on the following questions as you consider the themes presented in the poem.
- How does the use of color imagery, specifically white and black, contribute to the contrast between the woman with the white shawl and the men in the neighborhood?
- What do you think the poet is trying to convey about the nature of beauty and its impact on those who perceive it?
- In what ways do the actions and reactions of the men towards the woman with the white shawl reflect societal norms and expectations?
- How does the speaker's attitude towards the woman with the white shawl evolve throughout the poem, and what does this reveal about human relationships and perceptions?
- Consider the role of empathy and understanding in the poem. How might the characters' lack of empathy towards each other contribute to their individual experiences and interactions?
As you reflect on these questions, consider how the themes explored in the poem resonate with your own experiences and observations of human behavior and relationships.
Similar quotes
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със ... затворени очи, в себе си.”
“Колко си хубава! На М.К.Колко си хубава!Господи,колко си хубава!Колко са хубави ръцете ти.И нозете ти колко са хубави.И очите ти колко са хубави.И косите ти колко са хубавиНе се измъчвай повече - обичай ме!Не се щади - обичай ме!Обичай месъс истинската сила на ръцете си,нозете си, очите си - със цялотоизящество на техните движения.Повярвай ми завинаги - и никогати няма да си глупава - обичай ме!И да си зла - обичай ме!Обичай ме!По улиците, след това по стълбите,особено по стълбите си хубава.Със дрехи и без дрехи, непрекъснатоси хубава... Най-хубава си в стаята.Във тъмното, когато си със гребена.И гребенът потъва във косите ти.Косите ти са пълни с електричество -докосна ли ги, ще засветя в тъмното.Наистина си хубава - повярвай ми.И се старай до края да си хубава.Не толкова за мене, а за себе си,дърветата, прозорците и хората.Не разрушавай бързо красотата сис ревниви подозрения - прощавай мивнезапните пропадания някъде -не прекалявай, моля те, с цигарите.Не ме изгубвай никога - откривай ме,изпълвай ме с детинско изумление.Отново да се уверя в ръцете ти,в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!Как искам да те задържа завинаги.Да те обичам винаги -завинаги.И колко ми е невъзможно... Колко сити пясъчна... И моля те, не казвай ми,че искаш да ме задържиш завинаги,да ме обичаш винаги,завинаги.Колко си хубава!Господи,колко си хубава!Колко са хубави ръцете ти.И нозете ти колко са хубави.И очите ти колко са хубави.И косите ти колко са хубави.Колко си хубава!Господи,колко си истинска.”
“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”
“Бедният ми ... аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, ... а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите ...”
“Позволи ми да мисля за тебе...Позволи ми да мисля за тебе.Да си спомня за тебе.Отновода се влюбя във тебе.Бъди мии жена, и сестра.Аз не мога.И не зная защо, но не могада приема, че всичко е простоакробатика някаква в тъмнии самотни квартири. Самотнаи звънтяща възбуда, с коятоме измамва коняка... Лъжа еи оркестъра, който засвирва,и ръката, която ме търси,и жената, с която аз станахи танцувах туист... Аз не могада живея без кратките срещипо крайбрежните улици. Простода потъна в дълбоката сянкана дървото, което се вслушвав гласовете ни... Колко е смешно.А е страшно, когато те нямапод дървото, което забравигласовете ни, смешните думии прекрасните думи, коитоти отнесе със себе си... Мила.Позволи ми да мисля за тебе.Да се влюбя във тебе.Отновода повярвам във тебе.Бъди мии жена, и сестра.Съществувай!Неизвестно с кого -съществувай!И си спомняй за мене понякога.”