“По-късно един дзен учител ми казва, че това, което боли, е егото, дишата не изпитвала нищо.”

“Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.”

“Дъщеря ми беше на шест години, когато ме попита:- Татко, вярно ли е, че след един милион години слънцето ще изгасне?Видяла нещо по телевизията. По челото ѝ се появи отвесна бръчка. Беше силно разтревожена.- Не знам дали точно след един милион, но рано или късно ще угасне - отговорих честно.Тя се замисли дълбоко. След което лицето ѝ се проясни.- Е, нищо. Тогава ще отида при леля ми във Франция.Каква наивна вяра сме имали - всички, не само децата, - че някъде там, в чужбина, животът е без проблеми!”

“Нищо не е по-ужасно от това да нямаш пари. Нищо не е по-грозно, по-срамно, по-непоправимо от бедността!”

“Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”

“Целта ми е да разбера какво е любовта. Знам, че докато обичах, бях изпълнена с живот, знам също така, че всичко, което притежавам в момента, колкото и интересно да изглежда на другите, на мен ми е безразлично. Любовта е ужасна: виждала съм много от приятелките си да страдат и не искам това да се случва и с мен. Същите те, които по-рано се подиграваха на наивността ми, сега ме питат как успявам да се налагам над мъжете. Усмихвам се и нищо не казвам, защото знам, че лекарството е no-лошо и от самата болка: чисто и просто не се влюбвам. С всеки изминал ден ми става все по-ясно колко уязвими, непостоянни, несигурни и непредвидими са мъжете.... Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми...”