“Защо ни е вълшебен,чуден остров?!И на земята стават чудеса!Великото е винаги най-просто!Една луна, две капчици роса,една случайна мъничка разходка...и топлината на една ръка...”
“Една мъка ще занеса със себе си на оня свят — не можах да разбера тук, на земята, кое е ново и кое старо изкуство.”
“Снощи тя имаше по себе си прекалено много руж и недостатъчно дрехи. У една жена това винаги е признак на отчаяние.”
“Мъжът винаги иска да е първата любов на една жена. Жените биха искали да станат последната любов на мъжа.”
“...и най-внушителните съоражения в основата си израстват от пясък. Именно той е канавата, от която се появява един от най-внушителните символи на цивилизацията - пътят. Така както в един дворец не може да има само мрамор, така и пътят започва от прашинката. А не е ли така и с живота ни? Колко пясък трябва да изгребе търсачът на съкровища, за да достигне до една трошица злато?”
“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”