“Плохих людей нет, есть люди на которых у нас не хватило душевного тепла и терпения.”

“...лайтмотивът ми е “постигането на свобода”. Което е свързано с преодоляване на граници, зони между живото и неживото, между разумното и неразумното, между разумното и осъзнатото, границите на уместност, границите на доброто и злото. Преходът, метаморфозите, къде настъпва разликата между едното и другото. Състоянието между гъсеницата и пеперудата. Всъщност вариантът на конфликт във фантастиката може би е метаморфозата. А, да - любовта също е свобода.”

“Так необычайна и явна была сумасшедшая их связь, так исступлённо горели они бесстыдным полымем, людей не совестясь и не таясь, худея и чернея в лицах на глазах у соседей, что теперь на них при встречах почему-то стыдились люди смотреть.”

“Ала да жертваш нещо Старо заради Новото, то си е чиста сделка с дявола, глупава и гибелна. Не е цена това - безвъзвратно да събориш всичко ценно заради нов градеж, дори да го замисляш като велик, защото най-често ще е рожба на моментна необходимост или по-лошо – на прищявка...”

“Чета, следователно съществувам. И какво ще остане от мен, ако не чета? Просто едно нищо”

“Едно саатче бягане - животче връщане! И все не можеш да се върнеш, откъдето си тръгнал.”

“Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!”