“Успееш ли да изречеш няколко искрени и верни думи, оня, който те е почувствал близък, ще те търси. Това е много важно - ние губим често целия си живот в напразно дирене на сродните духом; по този начин не един човек е стигал до необосновано отчаяние.”

“‎"Знаеш ли какво представлява истинската любов? Не е онова което си мислиш. Не е да обичаш добродетелите на любимия. Всеки може да те обича за хубавото в теб, това изобщо не е проблем. Любовта е свързана с нелицерпиятните неща. Всички ние имаме по едно малко, лошо ранено място в себе си и ако намериш човек, който го отк...рие и го заобича, тогава си намерил когото трябва."Вижте повече”

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”

“Най -важното в живота е какъв избор ще направиш. Съдбата на всеки човек се определя от избора, който прави във всеки отделен момент...Между благополучието и материалното благосъстояние има огромна разлика...През един обикновен ден в ума на човек преминават около шейсет хиляди мисли. Но най-интересното е, че повечето от тези мисли са същите, които си си мислил предишния ден!.. Обикновено хората вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да го направят още по-хубав, те остават пленници на миналото и преживяното, анализират и се измъчват от дребни неща...По този начин позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса. Те никога не разбират, че управлението на ума е най-важната част от управлението на живота...”

“Но Кати Наряда е жива, макар и да не знае къде се намира. Ние обаче знаем и я третираме като наша собственост. Чрез нея можем да поправим лошото, което си причиняваме един на друг. Докато тя е сред нас, ще важи правилото, че може да си позволяваме много неща, но не и всичко. Това вероятно е по-важно и от самата Кати Наряда".”

“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”