“Съдбата е път и нема прека пътека ...”

“За кой ли път по този бряг преминахаедно момиче и едно момче,живели по 16 год.и значи общо 32. За кой ли път те спореха разпаленопо темата, наречена "съдба",и мислеха, че всичко са узналищом знаят, че съдбата е борба. И мислеха, че много лесно скриваттова, което крият всеки път,но вярваха, че докато са живите никога не ще се разделят. А от безкрайно старо време знай се -16 и 16 е 16,а никога не 32. Но има ли значение, когато света се гледа с 4 очии радостта е двойно по-голяма,а мъката наполовина гори? За кой ли път по този бряг преминахаедно момиче и едно момче,живели по 16 години,а общо, значи - 32. Край тях се смееше незабелязаноморето, този вечен великан -голямо, като обич неизказанаи синьо, като път неизвървян.”

“Ти са такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание. Каквото е то, такава е и вярата ти. Каквато е тя, такива са делата ти. Каквито са те, такава е съдбата ти.”

“Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото ... Няма други пътища ...”

“Книгите имат свой живот и своя смърт. А онези, чиито автори не са вярвали в смъртта, имат и задгробен живот. Други пък, чиито писатели са вярвали в прераждането, биват написани отново. Невъзможно е да се отдели съдбата на книгата от съдбата на нейния автор, а във всичко това се наместват и съдбите на читателите. Другояче казано, не читателят е този, който търси книгата, а той е търсеният, а има и произведения, които се крият по забутани места чак докато не се озоват в ръцете на онзи, за когото са предназначени.”

“Замислих се и за книгите. И за пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло. А тази мисъл никога преди не ми беше идвала наум. — Той стана от леглото. — Някакъв човек може би е посветил целия си живот, за да запише някои от своите мисли, след като дълго е проучвал и света, и живота, и ето, идвам аз — бум! — и за две минути всичко е свършено.”