“Лабиринтът е нечие вкаменено колебание.Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”

“Синьото стъкло ни изглежда синьо, защото е абсорбирало всички цветове в себе си и не ги пропуска повече. Това ще рече, че наричаме стъклото синьо точно защото не съдържа синьото в себе си. Названието не идва от това, което то притежава, а от това, което отдава.”

“Не различава лошото от доброто. Взрял се е в земята с невиждащи очи и е навел завинаги глава. Стигнал е до края на света и е надникнал в пустотата. Приел е, че не съществува.”

“Цял ден й повтарях "завинаги" "завинаги, завинаги, завинаги", а тя не спираше да бръщолеви разни неща, но без да го каже нито веднъж. Сякаш вече ме нямаше. Това "завинаги" беше като клетва! Как можеш просто ей така да нарушиш дадена клетва?Понякога хората не си дават сметка точно в какво се заклеват.Така е, разбира се. Но въпреки това държиш на думата си. Точно това е любовта. Любовта е да държиш на дадената дума въпреки всичко. Не вярваш ли в истинската любов? Не отговорих. Не знаех какъв е отговорът на този въпрос. Но си помислих, че ако истинска любов съществуваше, това би трябвало да е дефиницията за нея.Аз обаче вярвам в истинската любов. Обичам я. А тя ми обеща. Обеща ми е да завинаги.”

“В страната има 56 000 нови ми¬лионери, които успяха да се измъкнат сухи от водата. Те натру¬паха пари, защото вече разполагаха със солиден начален капи¬тал, който инвестираха в купуването на компании и увеличиха печалбите си, изхвърляйки хората на улицата, експлоатирайки деца, използвайки труда на бедни чужденци и получавайки голе¬ми намаления на данъците. За тях алчността е не само доброде-тел, а лайтмотив. Те толкова сполучливо създадоха климат за отглеждането на тази алчност, че дори думата вече не се употре¬бява в познатия смисъл. Сега алчността е синоним на УСПЕХ! Дори пунктуацията се промени. Скоро никой няма да смята ла¬комията за грешна и отвратителна; тя ще стане още една част от нашето ежедневие. Този процес вече е в сила, тъй като когато он¬зи образ от Тексас си присвои поста, който не беше спечелил, ние го сметнахме за нормално, застанахме зад него и му пода рихме властта. Това не е алчност - казахме си. - Това е умна так¬тика. Както генетично разработените добавки към корнфлейкса не са нещо нередно - това е прогресът. Както съседът, който си купи най-големия спортен автомобил с висока проходимост. Той не е алчен - той просто се кефи от скоростта, бейби!”

“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”