“Наистина всеки ден виждам по-ясно, драги мой, колко глупаво е да съдиш другите според себе си. И понеже имам твърде много работа със себе си и това сърце е тъй бурно - ах, аз драговолно оставям другите да си вървят по своя път, стига само да биха могли и те да ме оставят да вървя по моя.”

“Обича мен! И колко скъп ставам сам на себе си, как се сам - на тебе мога да го кажа, ти имаш чувство за подобни неща, - как се сам обожавам, откак тя ме обича!”

“И грешката е полезна, докато сме млади; само че не бива да я влачим със себе си до старост.”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”

“За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, които има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх.”

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”

“Милваше, целуваше ме тя.Аз не знам дали не съм се лъгал.Помня нейните очи, уста,хълбока ѝ като облак кръгъл.Истина ли бе или лъжа?Бе ли тука тя? Да, бе. Била е.Мярна се за миг, ала можав тоя миг навек да ме омае.”