“Наистина всеки ден виждам по-ясно, драги мой, колко глупаво е да съдиш другите според себе си. И понеже имам твърде много работа със себе си и това сърце е тъй бурно - ах, аз драговолно оставям другите да си вървят по своя път, стига само да биха могли и те да ме оставят да вървя по моя.”

“Фактически да можеш да се съсредоточаваш, означава да си в състояние да останеш сам със себе си и именно това качество е съществено условие за изкуството да обичаш. Ако съм свързан по необходимост с друг човек, понеже не мога да стоя на краката си, той (или тя) могат да се нарекат мои благодетели, но взаимоотношението ни не е обич. Колкото и парадоксално да звучи, умението да бъдеш сам е предпоставка за изкуството да обичаш. Всеки, който се опита да остане сам със себе си, ще разбере колко трудна е такава задача.”

“За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, които има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх.”

“Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е успех!”

“Х- Какво е любовен егоизъм?Y- Да си пълен егоист и да обичаш друг пълен егоист. Х - Ама това е невъзможно. Егоизмът означава само себелюбие.Y - Как да не е възможно?! За мен любовта е движеща креативна енергия, много по-силна от силата на егоизма. Ще я подхраня с още една доза егоизъм и дори ще прибавя утилитаризъм.Х - Ама как така? Любовта никога не може да бъде планувана.Y - Забрави да напишеш "краткотрайната". Забрави да кажеш и, че любовта е субективна. Аз обичам по един начин, мен ме обичат по друг. Какво нещо са думичките, а...?!Х - Не знам.Y - И аз. Затова ме обичай.X - Ама ти си голям егоист...Y - Затова те обичам.”

“Любовта е по-хубава от мъдростта и по-скъпоценна от богатството, и по-прекрасна от краката на човешките дъщери. Огньове не могат да я погълнат, нито могат водите да я угасят. Аз те виках в зори, но ти не дойде на моя зов. Луната чу твоето име, но ти не ми обърна внимание. Защото аз безчестно те напуснах и за свое собствено зло си отидох от тебе. Но въпреки всичко любовта ти винаги оставаше в мене и оставаше все тъй силна, нищо не можеше да я победи, макар и да виждах пред себе си зло и добро. А сега, след като си умряла, с тебе ще умра и аз.”