“Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е. И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл.”

“Колкото човек е по-умен и по-добър, толкова повече забелязва доброто у хората.”

“Мисля, че колкото повече хубави книги прочита човек, толкова по-разумен, по-грамотен и по-образован става.”

“И за мен времето е враг, но по друг начин. За останалите тече в една посока, а у мен се гърчи и извива, блуждае към земята, лъдето "никога" е по-истинско от "сега" ...”

“Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.”

“Може би някои хора няма какво повече да спечелят от онези , с които живеят - след като са показали душевната си пустота , те се чувстват тайно и заслужено строго осъдени . Но понеже имат непобедима нужда от ласкателство , което им липсва , или пък , разкъсани от желанието да покажат , че притежават качества , каквито нямат , те се надяват с измама да спечелят уважението или сърцето на чуждите хора , с риск някой ден да го загубят. Най - сетне има хора , продажни по природа - те никога не правят добро на приятели или близки , защото това е техен дълг , а ако помогнат на непознат , задоволават самолюбието си : колкото по - близък им е човек , толкова по - малко го обичат , колкото е по - чужд , толкова по - услужливи са към него...”