“Българите си оставаха българи — хора без деликатност, без изтънченост в маниерите, понякога милостиви към враговете, но винаги претенциозни и строги към приятелите; хора, които виждаха света в бяло и черно и изпитваха пълно пренебрежение към полутоновете.”

“Никой няма власт над великите хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, аз ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство.”

“[...] и знаеше, че докато не го разбере, ще се скита вечно по прашните пътища на чуждите светове, по чуждите пътечки, без да намери своята собствена, която води човека към толкова просто нещо, каквото е щастието. Към чувството за дом и близък човек. Но така е устроен животът, че на силните хора често се падат трудни пътища, които им носят успех, слава, уважение – всичко друго, но не и обикновено човешко щастие. В живота на всеки човек има тъжни минути, когато целият свят му се вижда черен и простите истини му се струват безнадеждно объркани, очевидното – скрито, а истината – лъжа. В такива мигове той има нужда от приятел […]”

“Мы - симулянты, мы - симулякры, мы - вогнутые зеркала, попавшие под излучение социального, излучение без источника света, под власть без происхождения, без дистанции, и именно в этом тактическом мире симулякра и нужно будет сражаться - без надежды, ибо надежда - удел слабых, но с вызовом и завороженностью.”

“От всички красиви истини, отнасящи се до душата, които са преоткрити и върнати към живот в наше време, няма по-радваща и изпълнена с божествено обещание и увереност от тази, че ти си господар на мислите си и създател на характера си, че ти твориш и оформяш условията, средата и съдбата.”

“Казват, че всеки ден преповтаря накратко историята на света, изплувайки бавно от мрака и студа, събуждайки го с първите лъчи на светлината и зараждащата се топлина, за да премигне в първия трепет на съзнанието; появилите се объркани емоции и блуждаещи мисли, които към обед придобиват устрем и ред, ще се спуснат после към вечения здрач, за да се изгубят в неговата мистична светлина и да бъдат пометени от ентропията на поредната нощ.”