“Съвестта е онзи глас Божий в нас, онова огледало, в което ние се оглеждаме и виждаме своите недостатъци.”
“Времето е в нас и ние сме във времето.”
“Как е възможно да бъдеш чак толкова празен? — чудеше се той. — Кой те изпразва така? И оня ден онова отвратително цвете, глухарчето! В онзи миг бе започнало всичко, нали? «Колко жалко! Не сте влюбен в никого!» А защо?”
“Истинското красноречие е в умението да се каже всичко, което е необходимо и не повече, отколкото е необходимо.”
“Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
“..че над града вали,тъй както и в душата...И ние се опивахмес тъгата.”