“Това, което е най-естествено, най-малко приляга на човека.”

“Кой от сегашните писатели може да се похвали, че си живее живота? Бих могъл добре да се наредя тук, да ми дадат някоя синекурна длъжност, може, да речем, да стана общински инспектор по градските плажове и да си пиша колкото ми душата иска… за това как хубаво си живее добрият човек, пристрастен към любимата си работа… и как говори на тази тема пред вундеркиндите… Е, цялата работа е в това да можеш да преглъщаш и да си избърсваш лицето. Плюли са ти в мутрата, а ти преглъщаш и се избърсваш. Отначало изгаряш от срам, когато се бършеш, после изпитваш само недоумение, а, току-виж, след време си започнал да се бършеш с достойнство, може дори да изпитваш и удоволствие от тази манипулация…”

“СЧАСТЬЕ ДЛЯ ВСЕХ, ДАРОМ, И ПУСТЬ НИКТО НЕ УЙДЕТ ОБИЖЕННЫЙ!”

“Книгите са хранилище на това, което носи най-много чест на човека: М.ГОДВИН”

“....най-голямото достойнство за човека е да принадлежи на себе си.”

“Да бъдеш светъл лъч за другите, сам да излъчваш светлина- това е най-висшето щастие на човек, което той може да достигне.”

“Книгата е приказна лампа, която дарява на човека светлина в най-далечните и тъмни пътища на живота.”