“Боже мой, стига да набарат сгоден случай, хората обикновено приказват колосални глупости, а сгодните случаи валят като дъжд през април, нещо повече търсенето на сгодни случаи от векове е една от най-разпространените човешки дейности...”

“Да си дебел е най-гадното, най-отвратителното, най-скапаното нещо на света. Като, нали, отивам да пазарувам в нормалните магазини, а големите номера са скрити най-отзад, все едно са порносписания.Тръгна да пробвам нещо - направо се чувствам като някоя престъпница, а етикетът с многото хиксове е винаги огромен. Аз като съм дебела, да не съм сляпа, я.”

“...и най-внушителните съоражения в основата си израстват от пясък. Именно той е канавата, от която се появява един от най-внушителните символи на цивилизацията - пътят. Така както в един дворец не може да има само мрамор, така и пътят започва от прашинката. А не е ли така и с живота ни? Колко пясък трябва да изгребе търсачът на съкровища, за да достигне до една трошица злато?”

“Скромното удовлетворение на работника от една работа, свършена достатъчно добре, за да бъде приета от неговите другари като честно усилие, е всичко, което би могъл да иска.”

“Съчувствието през време на нещастие, е като дъжд през време на суша.”

“Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно.”