“Народ без памете народ без съвест.И народ без глас.Без съвестта душата ни е мъртва.Без нея сме единственозловонни сенкии призрачни изчадия на ада,който цъфти безмилостно в нас.Не могаи не искамнищо да забравя!”

“Дори да искампак не могада спра да пиша.Стихове.Не искайте това от мен!Не смея да спра да дишам.Да се живее без стиховее все едно без музикаи красота.Без истина.Ще можем либез истина?”

“Ала най-лошото тук не са погрешните обобщения, до които се стига: че в случая се касаело не до социални явления, а до прояви на българската кръв; че сме имали работа не с една историческа преходност, а с някаква вечна национална субстанция; че това били грехове не на една обществена епоха, а вечна участ на българския народ, която никаква обществена система не ще бъде в състояние да промени; че с пасивното салдо на днешния обществен баланс трябвало да се задължи не сметката на носителите на днешната епоха, а сметката на целия български народ, и то за всички времена.Най-лошото е, че тези обобщения от областта на логиката минават в областта на практиката и нанасят съдбоносни поражения върху националната ни участ. Убиват се чувствата на национална гордост. Пепели се социалният патос. Гаси се напрежението на историческия ни устрем. Политическото безразличие се изтъква като висша мъдрост. Историческото мъжество на борците за новото, вместо да се прославя като върховен дълг, се карикатури като историческа наивност.”

“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи.”

“и старите, и младите - ужасно не разбират,не могат и да проумеятза кого плачем.И се разкъсваме в душите си.”

“Нощем идват в главата титрепетнистранни слова.Като дивни хорасе извиват в душата ти.Мъката - цялатав тях изливаш.За илюзии мъртви,надежди излъгани.”

“Тя е болкатаза Нея, за Майката - безвъзвратно загубена.Дом, скъп мой дом -ти, загиваща моя родино!”