“и старите, и младите - ужасно не разбират,не могат и да проумеятза кого плачем.И се разкъсваме в душите си.”

“И вечно ще се лутамекато слепци в затвор,загубили надежда,че някога ще почнат да живеят.”

“Дори да искампак не могада спра да пиша.Стихове.Не искайте това от мен!Не смея да спра да дишам.Да се живее без стиховее все едно без музикаи красота.Без истина.Ще можем либез истина?”

“Народ без памете народ без съвест.И народ без глас.Без съвестта душата ни е мъртва.Без нея сме единственозловонни сенкии призрачни изчадия на ада,който цъфти безмилостно в нас.Не могаи не искамнищо да забравя!”

“В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?”

“Мне хотелось путешествовать неофициально, не приехать и "осматривать", а жить и смотреть на всё, не насилуя наблюдательности; не задавая себе утомительных уроков осматривать ежедневно, с гидом в руках, по стольку-то улиц, музеев, зданий, церквей. От такого путешествия остаётся в голове хаос улиц, памятников, да и то ненадолго. Вообще, большая ошибка - стараться собирать впечатления; соберёшь чего не надо, а что надо, то ускользнёт.Если путешествуешь не для специальной цели, нужно, чтобы впечатления нежданно и незванно сами собирались в душу; а к кому они так не ходят, тот лучше не путшествуй.”

“Таверна с двор. Поети и приятели,седим големи под дърво огромнои пием от градуса на лятото.Такава нощ не бива да се помни.”