“...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс..”

“-а в живота опитваш да замениш една праволинейност с друга. предлагаш да го разглеждаме отзад напред, вместо отпред назад, от дясно на ляво, вместо, както сме свикнали, обръщаш местата на после и преди, философстваш, търсиш посока в едно необятно... 18% сиво. а всъщност единственото сигурно е това сега, което е и началото, и краят, и преди, и после, и алфата, и омегата, 18% сиво и 100% сега...друго просто няма!”

“Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”

“Калифорния изстудяваше ентусиазма ми, изцеждаше енергията ми и за броени месеци ме оголваше до отчаяние.”

“Случаят ми показва колко много всъщност е липсвало в моя кадър!”

“Черешата не се купува, глупак с глупак! Черешата е любов! Или я отглеждаш, или я крадеш! Ако си закъсал много, ще похарчиш някой долар, за да си припомниш вкуса й - а НЕ ДА СЕ ТЪПЧЕШ КАТО СВИНЯ!”

“Високите руски катани, за които той в своето детинство немалко е слушал в родното си село Калофер, горделивите генерали, които всеки сочел с пръст и всеки почитал тяхната ослепителна униформа, и други още съблазнителни качества увлекли го и отклонили го за време от неговите величествени планини, другари на детските впечатления, от кресливите гайтанджийски чаркове върху река Тунджа, от бащината му даскалска стряха, от витите хора на мегдана, от чисто българския живот. По това време именно Стефан Зографски, пак ученик в Одеса, сварил го няколко пъти в стаята му сам-самненичек в следующето положение: възглавницата запасана отпреде му да изглежда голям и надут човек, каквито са въобще генералите, главата му вирната наназад, ръцете му турени на хълбоците, с една реч цялото му същество парадно диктаторско и пълководско. В тоя надут каяфет той следвал да се разхожда из стаята си, марширува, командува и дава заповед на нижните чинове, които се състояли от голи стени от гурбетска мебел и от вятър. Веднъж Зографски го сварил дотолкова захласнат и екзалтиран от тая величествена поза с възглавницата на корема, щото не забележил нито появяването на своя гост, нито пък отговарял на въпросите, които последният му задавал.”