“Колкото по навлизаше в такива мисли,Джем се затваряше в себе си.Забелязал съм,че така бива с особено поривистите,доверчиви хора.Понеже бог не им е дал сетиво,с което да различат истина от лъжа,първата измама на тяхното доверие напълно ги лишава от доверие.То понякога се връща у тях на пристъпи,но винаги пълно,без да подбира и се противи,за да изчезне пак,и пак изцяло.”

“Светът е враждебен.Скрийте се от него в една родина,в един град,в един дом;откраднете си един малък къс от големия свят,за да го усвоите и сгреете;намерете си един еснаф,един спахийски алай, едно дело;родете свои деца.Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира.Изберете една истина за своя!”

“А границата не си личеше.В това имаше нещо коварно-чини ми се,всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими.Човек донякъде стои на тази страна и след малко се опомня-вече отвъд.Извършено е непоправимото,без да доловим неговия миг.”

“На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина."-”

“Човек можеше да види кой стои зад плота на ресепшъна само в пролуките между мониторите. По този начин се създаваше илюзията, че нашите секретарки стоят на постоянна огнева точка. Служителите със седмици безуспешно обсаждаха това фортификационно съоръжение, опитвайки се да получат нужната им информация, да си поръчат служебна кола или да се свържат по телефона с топмениджъра. И като прибавим каменните физиономии на секретарките, картечния им говор и техните трептящи като фугаси просташки крясъци по служителите от нисшите нива, илюзията се превръщаше в реалност. Затова при нас просто не можеха да се намерят Матросовци, които са способни да се хвърлят с гърди върху амбразурата на секретариата с граната в ръка, за да спасят целия офис от тяхната простащина, от нежеланието им да работят и от проблемите, свързани с пълната им професионална непригодност. Може би щеше да е по-лесно да ги уволнят и да намерят нови? Любезни, внимателни и работещи. Но. първо, те се бяха научили много сръчно да забременяват, когато усетеха приближаващата буря (уволнението). И второ, на вакантните места на излезлите в отпуск по майчинство те моментално довеждаха собствените си приятелки, които бяха същите тъпоглави магарици, създавайки у ръководството пълната убеденост, че секретарката не е длъжност, а специална човешка порода, която още от дете е обучена да тъпее, да се кипри и да нагрубява околните. [...] Бях абсолютно убеден, че нашите секретарки са андроиди. И действаха с ток от електрическата мрежа. В столовете бяха вградени контакти, които снабдяваха секретарките с енергия и поддържаха живота им. Но веднага след като станеха от столовете, контактът прекъсваше и предизвикваше нарушения в информационната им система. Започваха разстройства, който застрашаваха да унищожат цялата им памет и да ги извадят от строя за месец. Докато бяха на работа, те можеха да се предвижат без контакт с електрическата мрежа само до тоалетната или до кабинета на директора.”

“Трябва да се ползуваме не от красотата на книгите и не от тяхното количество, а от тяхната реч и всичко, което е написано в тях.”

“Та ето каква е дълбоката ми мисъл за днешния ден: за първи път срещам някого, който търси хората и вижда отвъд тях. Може да изглежда банално, но все пак мисля, че е дълбоко. Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами с пустинята, ще полудеем....... Моля съдбата да ми предостави шанса да виждам отвъд себе си и да срещна някого.""Елегантността на таралежа”